На Светослав /септември 2001/
ПОНЯКОГА СЪНУВАМ КУЛА НЕПОЗНАТА
СРЕД ОГНЕН МРАК, СРЕД ЧЕРЕН ДИМ, СРЕД ПУСТОТА;
ВНЕЗАПЕН ТЪТЕН ГЛУХОНЯМ ДОЧУЛА,
ПОБЯГВАМ С КАМЕННИТЕ СЛЕПИ ДЪРВЕСА.
ВЪВ СВОЕТО ЛЕГОВИЩЕ ДОБРЕ ПРИКРИТА
В ПРЕГРЪДКА-КАТО НЕКРОЛОГ-НА ХРАСТ ТРЪНЛИВ,
С ЗАБОДЕНА ВЪВ ТЯЛОТО МИ ПИКА
ТРЕПТЯ, КЪРВЯ И ТЪРСЯ ЗОРКИЯ МАСИВ..............................................
АКО ПЛАТИШ ЗА ТОЗ АПОКАЛИПТИЧЕН СЪН
СЪС СВОИТЕ ДВАЙСЕТ И СЕДЕМ ЛЕТА,
САМ ЩЕ ЧУЕШ НОЩТА ДА СЕ СПУСКА ЖЕЛАНА
И ЩЕ ЧУЕШ ВЪЛШЕБНАТА ДУМА "ЕЛЛА".
ВЪВ ЗВЕЗДНИТЕ УСОИ НА ТРАГИЧНА СЯНКА-
ИЗМЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ ОТКРИТО СКРИТ,
ЩЕ СВИРИШ ВИРТУОЗНО ЛУННАТА СОНАТА
С ОМАЕН ЛИПОВ ЦВЯТ И ЗВЕЗДЕН ПРАХ ПОКРИТ.
А АЗ СЪНУВАМ НЕПОЗНАТАТА МИ КУЛА
С ЕДИН ПРОКРАДВАЩ РОЗОВ ПЛАМЪК НА СТЪКЛО.
УВЛИЧАМ СЕ ОТ СТРАСТНА МУЗИКА И ПИЯ
НЕКТАР,ПОНЕСЕНА ВЪВ КЕДРОВО ЛИСТО.
МИНАВАМ ПРАШНИ И КРЕЩЯЩИ КОРИДОРИИ
ИМАМ ПАЯК ЕДНОКРАК КАТО ВОДАЧ;
А ПОД ВРАТА-ИЗДАЙНИЧЕСКА КАПКА ПЛАМЪК
РАЗДИРА С ВИК ПОТАЙНИЯ ИЗСЪХНАЛ ЗДРАЧ.
ЗАВИНАГИ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ В ТАЗИ СТАЯ
ОТ ПЛАЧ КРИСТАЛЕН И АКОРДИ ИЗТЪКАНА.
И ТАНЦЪТ НИ НА ВЕЧНА ПРИКАЗКА ЩЕ СТАНЕ
КАТО ЛЕЧИТЕЛКА ЗА ВРЕМЕТО СИ РАНА.
И НЯМА СЪН, И НЯМА СТОН, И НЯМА БОЛКА.
УДАВЕНИ ПОТЪВАМЕ ВЪВ ОГЪН И ВОДА,
КАТО БРЪШЛЯН РЪЦЕТЕ СИ ПРЕПЛЕЛИ,
ДУШИТЕ СЛЕЛИ НАЙ-ПОДИР ВЪВ ВЕЧНОСТТА.